Пътешествие в страната на хилядите сияйни калории

Леле, минала е близо половин година от последния ми пост. Заканих се да пиша по-често, а каква я свърших…

Започвам новата серия постове с разказ за част от времето, през което отсъствах виртуално. Така се случи, че се озовах в Щатите по покана на Държавния департамент. За три седмици прекосихме страната надлъж и отчасти нашир. Наред с основната си задача аз имах и скрита цел – да опитам от всичко, по възможност няколко пъти. Провалих се злощастно – храната там е навсякъде, в огромни количества и въпреки, че никак не съм злояда, а още по-малко съм на диета, имах чувството, че съм нон-стоп преяла. Даже няколко пъти пропуснах вечеря – факт от черезвичайна изключителност в моето гурманско съществуване.

Хляб – царевичен и фокача

И така, какво ме впечатли – на първо място стремежа от всичко да има по много. Огромни порции. Изобилие от бюфети, където за фиксирана сума можеш да ядеш колкото можеш. Посетихме един бразилски такъв, където през 5 минути ни сервираха различен шашлик.

Свински корем с ризото от кус-кус

Никакви зеленчуци. Въпреки безбройните реклами на здравните органи за важността на консумацията им, хората там игнорират всичко, което не е залято с огромни количества майонеза, кетчуп, сос със сирена. Смекчаващо обстоятелство е качеството на зарзавата, който се предлага. Честно, краставиците са с диаметър по-голям от тиквичките и значително по-безвкусни. За първи път едвам различавах вкуса на пъпешите, ябълките и ананаса в плодовата салата на закуска. Естествено, хората имат вериги с огромно разнообразие на био продукти, но с изключение на маниаците на здравословния начин на живот, не забелязах особен интерес към тях.

Супер цветна салата

Все пак опитах една уникална салата с маруля, круши и красиви ядки. Не би ми хрумнала подобна комбинация, но беше уникална и си заслужава опита да я възпроизведа на местна почва.

Страхотна салата с круши, синьо сирене, кедрови ядки и стафиди

Имат страхотно месо. Не съм очаквала в крайпътно заведение да ми сервират толкова крехък телешки стек, който едва ли можеш да получиш в скъп ресторант в България. Май не снимах нито един стек, нямат да опитах доста видове, но пък мога да се похваля, че ходих в кланица :). Мда.

Един чешит телешко

Отядох си и на морски дарове – раци, омари, скариди на смешно ниски цени. Крем супата с морски дарове от Нова Англия и бискът с опашка от омар бяха божествени, независимо дали ги сервираха в ресторант или в заведение за бърза закуска.

Паста с морски дарове

Не мога да подмина и огромното разнообразие от национални кухни – мексиканска, китайска, тайландска, италианска, индийска, корейска, етиопска, надвиснала и прочие. И разбира се смес между тях. Във Вашингтон видях будка, предлагаща такос с барбекю и ким-чи.

Мексиканска супа

Мексиканско комбо – бурито, фахита, тамоле, с гарнитура двойно препечен боб

Като заговорих за улична храна, трябва да отбележа, че прословутият нюйоркски хотдог е силно надценен. Виж бейгъли с крема сирене мога да ям в несметни количества.

Бейгъл

Май пропуснах хамбургерите – нямат нищо общо с Макдоналдс. Първо в тях се усеща месо, при това доста качествено, и второ се усеща качествено месо.

Хамбургер

Десертите – най-голям грях имам към тях. Просто нямах сили да опитам и това. Само преглъщах и попитах с очи витрините на хилядите пекарни, пълни с къпкейкс и мъфини. Опитах червеното кадифе, на вкус го докарваше до моето. Американският сладолед е много вкусен, не мога да разбера защо са се вманиачили да ядат джелато. Като цяло десертите, пък и напитките, че даже е хлябът, са изключително сладки, чак прекалено.

Ред велвет

Кейк поп – торта на клечка, найс, а?

Безглутеново кексче

Не претендирам за достоверност и изчерпателност, това са само впечатления  и само част от снимките от три прекрасни седмици на път и двата килограма, които си донесох и все още пазя като скъп спомен.

Tagged:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

%d bloggers like this: