Къпкейк в къща за кукли

Дълго време обмислям една нова рубрика в блога – за места и неща, които са ме впечатлили. Положително разбира се, блогът ми е място за релакс, а не за допълнително натоварване с неприятни спомени.

Реших да я започна с едно наистина приятно кътче –  къпкейк пекарната Take a cake. Преди да разкажа, искам да благодаря на г-жа Елица Тъмнева (според имейла от нея, управител и собственик на пекарната) за разрешението да използвам снимките от техния сайт.

Бях чувала за “първата къпкейк пекарна”, мернах ги във фейсбук, и един уикенд аз и мъжът ми решихме да започнем неделната разходка оттам.

Отидох с тайната надежда да намеря някой кусур, защото малко завиждам на хората, които са събрали смелост да осъществят една от стотината ми идеи преди мен. И сякаш нещата щяха да започнат точно така. Мястото уж не е трудно за намиране – до БНТ, на улица Тулово номер 1, но дори когато се озовеш на улицата можеш да го откриеш само ако потърсиш с поглед поклащата се от вятъра табела.

Закътаното местоположение, бих казала му отива, защото, когато влезеш все едно си попаднал в къща за кукли – всичко е сякаш с умален размер, направено от дърво с много пастелни цветове. Всичко изглежда сякаш малко, точно като къпкейк. Освен разбира се огромната кафе машина, която успя да закове погледа ми дори преди всичките къпкейкс.

Когато влязохме в единия ъгъл работеше миксер, точно така едно момиче приготвяше следващата партида буквално пред очите ни. Всички необходими пособия бяха по стените и рафтовете около нея, фурната и скарите за охлаждане са точно зад щанда. За миризмата на прясно изпечени кексчета да не говорим. Всъщност – това може би е и единствената забележка, която имам към мястото – колкото и симпатично да изглежда, все пак готвиш в помещение, отворено към улицата.

Решихме да опитаме на място, на миниатюрната масичка отвън.  На менюто на стената се виждаха доста възможности, но се оказа, че в момента се предлагат само няколко, приготвени в момента предполагам, солени и няколко сладки опции, за разлика от практиката в повечето сладкарници един продукт да стои с дни на витрината. Цените не са никак ниски, но не са и по-високи от парче торта в сравнително популярна сладкарница.

Ние не можахме да се спрем на по едно и избрахме кексчето с много ядки, едно с боровинка и мед, едно ментово с шоколад и едно череша и кокос. Мернах, че има и кейкчета с украса от фондан, но в сравнение с прекрасно шприцованите, не можаха да ми спрат погледа.

Кексчето с ядки не беше лошо, но и не беше нищо особено – разпадаше се от многото ядки и нямаше специфичен и уникален вкус. Всички останали обраха точките – мекички и пръхкави и със страхотен топинг (не беше маслен крем, а нещо с плътност на пудинг, ама по-твърдо, за да си запази формата).

Не мога да пропусна и кафето (от огромната кафе машина) – плътно и ароматно, и леко горчиво, колкото да балансира сладостта на къпкейка.

И всичко това беше гарнирано с усмивката на момчето, което работеше там.

Тръгнахме си с усмивка и ние, чудесен старт на неделния ден!

Tagged:

Comments: 2

  1. Dani September 29, 2011 at 18:12 Reply

    Кали,
    чудесна идея да споделяш за такива места!
    Това заведение знам от нет-а и се радвам на хубавия разказ и снимки!
    Поздрави и хубава вечер!
    Дани

  2. Кали September 29, 2011 at 18:21 Reply

    Дани, благодаря! Снимките са хубави ‘щото не съм ги правила аз ☺, взети са от сайта (с разрешение, разбира се).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

%d bloggers like this: