Козунак …. на центрофуга

За втора година меся козунаци. Миналият път го свързвам с едноседмичната мускулна треска от месенето и временното превръщане на кухнята в сауна.  Затова прекарах доста време в проучване на добри практики за намаляване на твзи досадни странични ефекти. Естествено попаднах на метода с центрофугата, но никой във форумите не признава да го е пробвал – все е гледал у зълвата, кумата или ученайката. Но моят експериментаторски дух не ми даде мира, докато не пробвам.

Козуначен Мъфин

И така, въоръжена с ентусиазъм като Ловец на митове, започнах моя полу-кулинарен, полу-научен експеримент по тази рецепта. За да не ви държа в напрежение – методата сработи, митът е потвърден.

Продукти

2 килограма брашно за козунак и още за доизмесване;
2 кубчета жива мая;
500 милилитра прясно мляко;
3 чаши захар (по рецепта е 4, но прецених, че ще стане твърде сладко);
1/2 чаша олио;
8 яйца (от които се заделя един жълтък за намазване);
кората на един лимон или половин пакетче лимонови корички;
2 чаени чаши стафиди;
ром или захарен сироп, колкото да ги покрие (около 150 грама);
4 кутийки обикновен локум (по 140 грама едната);
100 грама масло, разтопено.

Първо пресявам брашното в голяма метална тенджера. Разбивам яйцата със захарта и лимоновите корички. Затоплям млякото, свалям от котлона в него разтварям маята, 2 супени лъжици брашно, 1 чаена лъжичка захар и щипка сол.

Когато маята шупне, я изсипвам в кладенче в средата на брашното. После изсипвам и яйчената смес. Обърквам с ръце до получаване на меко тесто.  Разтопих маслото. Тук се намеси техниката – разделих тестото на три части, сложих всяка в торбичка, долях малко от разтопеното масло, завързах здраво, после в още една торбичка и после още една (после се оказа, че не е излишно). Метнах в пералнята на програма центрофуга на 600 оборота. Цикълът е 15 минути така, че чинно изчаках, макар накрая да бях почти хипнотизирана от центрофугата.

Разопаковах тестото, върнах го в тенджерата, увих го добре в алуминиево фолио и сложих да втасва… във фурната. Включих на 60 градуса (мислех на по-малко, но това е минимума на моята печка). Оставих един час. Междувременно прецедих стафифите и нарязах локума на половинки.

Извадих тестото, отново го разделих на три, пак увих в торбички (този път без масло) и пак един цикъл на центрофугата. Дотук добре.

След това си разделям тестото на части – днес бяха един голям кръгъл козунак за масата, два правоъгълни за бърза консумация, 12 козуначени мъфина за колегите.

Всяка част разточвам на дълга и тясна правоъгълна лента, която наръсвам с пълнеж и сгънах на две по дължина. Леко притискам. Разделям на три равни части и сплитам на плитка. Мъфините (на снимката) оформих като назрязох една лента на парчета с ширина около един пръст. Сложих по три парченца във всяко гнездо на мъфин.

Оставям да втаса. Пак около час на слаба фурна. Като е готово, намазвам със жълтък и наръсвам със захар.

Не загрявам фурната предварително, а слагам козунака вътре и пека на 180 градуса за около час. Междувременно, като установя, че горната част се е запекла, завивам с фолио.  Козунакът е готов, когато като го промушим с клечка по нея не остава нищо лепкаво.

Така изглежда разчупен

И така, ако имате 4-5 часа за губене, и искате цялата къща да ухае на прясно изпечен козунак – препоръчвам ви да пробвате сами с малко помощ от пералнята.

Tagged:

1 comment

  1. […] за традиционен козунак без месене – козунакът на центрофуга е доказано […]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

%d bloggers like this: