Романтична плодова тарта – по френски

Френска плодова тарта

А беше време – сватбено пътешествие, градините на Тюйлери и най-вкусната плодова тарта на света. Дълго търсих подобен вкус по сладкарниците в София, но без успех. Не ми остана друго освен да се пробвам да я направя сама. Попаднах на достоверно изглеждаща рецепта в Key Ingredient и запретнах ръкави.

Продукти за 8-10 мини тартички
за тартата
1 и 1/2 чаена чаша брашно;
1/2 чаена чаша захар;
125 грама масло, студено и нарязано на малки кубчета;
1 жълтък
за крема
2 чаени чаши прясно мляко;
6 жълтъка;
1/2 чаена чаша захар;
6 супени лъжици нишесте (аз ползвах царевично);
половин шишенце ванилена есенция;
малко масло (2-3 супени лъжици) на стайна температура за блясък;
за топинг
пресни или размразени плодове – за предпочитане дребни (малини, ягоди, къпинини), но може и нарязани по-едри плодове.

Първо приготвих тестото. Изсипах всички продукти в кухненския робот и разбърках. За разлика от другите теста, това не стига до хомогенна смес, а до бучки масло и брашно. Поизмесих на ръка и го метнах за половин час в камерата. Студеното тесто разточих и си изрязох кръгчета за всяка формичка. Разположих тестото във формичките и отново мушнах в хладилника за около половин час.

Готовите за печене формички покрих с фолио и пекох 20 минути в предварително загрятата на 200 градуса фурна. Махнах фолиото и оставих още 5 минути да се зачервят леко.

Кремът е по-сложната част. Кипнах млякото с ванилията, а през това време разбих жълтъците, нишестето и захарта в отделна купа.  Мноого внимателно, на тънка струйка и при непрекъснато бъркане добавих млякото към разбитите жълтъци. Сложих крема в тенджера, върнах на котлона (докато се сетя, че е добре да бъде на по-ниска степен, почти успях да го загоря) и бърках докато сместта сгъсна достатъчно. Свалих от котлона, изчаках 10-тина минути леко да се охлади и метнах вътре маслото. Покрих с домакинско фолио, за да не стане коричка, и изчаках да изстине напълно.

Част трета е сглобяването – препоръчително е всяка да се сглобява преди сервиране, но аз, нали съм пъргава, си направих всичките и така ги сложих в хладилника. Важно е само всички продукти да са изстинали, за да не се разкашка кората. Тарта, крем, плод и voila.  За по-дълго съхранение може плодовете да се запечатат с леко желиран захарен сироп, но при нас сладкишите рядко се задържат чак толкова, че да има нужда от подобно упражнение.

Този десерт отнема време и крие риск от провали, но напълно си заслужава. Само липсваше шансон да допълни картинката.

Tagged:

Comments: 2

  1. Moni August 6, 2011 at 01:27 Reply

    Прекрасни изглеждат тези мини-тартички!
    Поздравления!:-)

    • Кали August 6, 2011 at 12:39 Reply

      Много благодаря, Мони. Аз пък загледах лучено-месните тарти в твоя сайт. Страхотни са!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

%d bloggers like this: